Рецептата за здраве и дълголетие на баба

baba
Moята баба Марина живя до 98 години. Почина леко в съня си. Не страдаше от тежки заболявания, нямаше високо кръвно, носеше очила само за близко виждане. За височина от 161 сантиметра – тежеше 57 килограма, без нито един ден от живота си да е била на диета. Според нея, гладуването е “пълна глупост, с която момичетата изтезават тялото си и не умеят да се наслаждават на малките радости на живота”.
Смятам, че баба ми Марина доживя до дълбока старост, защото спазваше няколко прости правила.
  1. Сутрините на моята баба почваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята й, в специално чекмедже в стария дървен бюфет, тя държеше в тензухена торба лично от нея набрани и изсушени билки.
Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невена, коприва, шипка, бял равнец… Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти на ден, без да се съобразява със сезона навън. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който за моя изненада, действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка.
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлия чай е проста – той разширява кръвоносните съдове и повишава потоотделянето, а с него изчезва и излишъкът от топлина. Така организмът изстива. Точно затова в топлите страни всички пият топъл чай, за да се охладят.
  1. Баба закусваше час след като е пила сутрешния си чай. Закуската й, за разлика от теорията, която гласи, че това трябва да бъде най-обилното ни хранене през деня, беше проста и малка като количество.
    През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които в момента им е сезонът, или комат хляб, домашна извара/сирене и домат – откъснат преди броени минути от градината.
  2. Баба не беше най-изкусната готвачка на света, затова за обяд приготвяше манджи от “каквото има”. Гозбите й бяха прости, само с няколко продукта, но пък много вкусни.
    Никога няма да забравя вкуса на боба й, направен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва…
  3. Баба не познаваше днешните модерни екзотични подправки, но редовно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър. босилек, розмарин…
    Тя казваше, че човек трябва да използва само растения, които виреят в родината му. Баба вярваше в теорията, че кърито е създадено от Господ за индийците, а чубрицата – за българите.
  4. Баба не пържеше, като изключим мекиците и пържените филии, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска, а за паниране дори не беше чувала. Не готвеше мазно, но редовно използваше свинска мас, лично от нея приготвена.
  5. Баба рядко хапваше нещо за вечеря, но пък си имаше малка специална чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва бавно. Тя често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не отказваше и чаша червено вино.
  6. Баба винаги ядеш това, което сезонът предоставя. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. През късната есен и зимата – също.
    Ще попитате как го е правила, при положение, че не е имало парникови зеленчуци и плодове. Ами много просто. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия.
Към зимното разнообразие трябва да добавим гроздето, което при специални условия на съхранение в зимника, изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки.
Не трябва да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която според нея беше идеалният десерт.
В дома на баба се ядяха и много фъстъци, които в повечето случаи се консумираха пресни и веднага след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.
  1. Чесънът и лютата чушка винаги бяха на масата, ако се хапваше нещо солено. Баба обичаше да си хапва и суров лук-кромид. Главата му разрязваше на две и така си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше често на трапезата й.
    През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя пак наричаше салата. В дълбока купа изсипваше суров доматен сос, ситно нарязан пресен праз и една супена лъжица олио. Елементарно за приготвяне, но нямате представа колко е вкусно!
  2. Баба рядко консумираше прясно мляко, което веднага правеше на кисело, но пък с удоволствие пиеше айран и мътеница. От млечните продукти наблягаше на домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше лукс, който рядко присъстваше на трапезата й.
  3. Баба не беше вегетарианка, но стриктно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа – прасето, от което освен всичко друго, се правеше и нещо средно между луканка и бански старец. И ако през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този сух местен деликатес.
  4. С другите баби от махалата си имаха ритуал. Всяка сряда следобед ходеха на сладкарница, в която задължително си поръчваха по две тулумби и голяма наливна боза.
    В събота следобед също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.
  5. Баба никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши навън, да е на чист въздух, да е в движение.
    Съседът ни – дядо Сашо, който имаше много мързелива снаха и леко завиждаше напъргавостта на баба ми, често й казваше: “Ей, водата спира, ти – не!”.
  6. И нещо последно, но важно. Умът на баба не беше зает от мисли за гоненето на кариера, печеленето на пари, трупането на материални богатства.
    Тя живееше от сутрин до вечер, от днес за утре, от ден за ден, сигурно затова винаги беше в добро разположение на духа.
И след като сте прочели всичко това, ще кажете: “Да, ама тя е живяла в друго време, хранела се е с друга храна, стресът е бил по-малко, а природата по-чиста”. И ще сте прави, но това не ни пречи да се стремим да живеем по-простичко и по-здравословно, така както го е правила моята любима баба Марина, без крайности с много любов към ближния ..

С благодарност на Ваня Асенова ..

Как да се преборим с най-големите си страхове?..

i283445314542511919._szw1280h1280_
След като се зачетох в различни литературни издания отностно страховете на хората, попаднах на много читави материали.Cool  Не мога да се въздържа затова обобщавам.. Вижте за какво става въпрос … Wild хмм..
Какво е общото между механизма на привикване, с който разполага нервната ни система и освобождаването от страха? Отговорите на тези въпроси ще намерите в следващите редове, но от сега трябва да знаете, че няма да е лесно! За да се отървете от страха, първо трябва да привикнете към това, което ви плаши! Blink
Една история за победителя в надпреварата за Нобелова награда за писатели Исаак Башевис, разказва как той си почивал у дома, когато научил, че е спечелил тази най-престижна награда. Веднага след това репортер се появява на неговата врата и го пита: “Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?” Разбира се-отговорил възрастният писател, “Аз съм много изненадан и щастлив“, казал той.
Десет минути по-късно, друг репортер се появява на вратата му и започва: “Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?“. “Колко дълго може човек да е изненадан и щастлив?“, получил в отговор репортера. Освен, че демонстрира остроумие, писателя и тази случка добре илюстрират механизма на “привикване”.
Привикването според официалното определение се отнася за това, че нервната система, намалява възбудата си при многократно излагане на въздействието на един и същи стимули. От гледна точка на лаиците, това означава с думи прости,  че познатите неща ни отегчават и предизвикват все по-малко реакции в нас.
Този механизъм е здраво заложен в човешката генетика. Това е ясно адаптивна величина, тъй като привикването на познати стимули дава повече енергия, която да насочим към откриването на нови такива и по този начин подобряваме шансовете си за оцеляване.
Психологията е намерила няколко приложения на този принцип.
Например, едно бебе не може да докладва за разликата между червеното и синьото или между звуците ма ма и ба ба. Но можете да привикнете детето, да го свикнете на един цвят или звук, а после да преминете към друг. Брачните консултанти често съветват партньорите да борят сексуалната скука като “опитат нещо ново“. Това работи, защото нов стимул, на който не е привикнала нервната система, ще я доведе до възбуда по един или друг начин.
Но безспорно най-важното приложение на принципа на привикването е в областта на лечението на тревожността, страха и безпокойството.
Страхът лице в лице ! Crying

tumblr_n9yaxqwh4E1to0vxao1_1280

При наличието на тревога и безпокойство се включва нервната система и тя се възбужда да реагира. Ако нервната ви система не е възбудена по някакъв начин, вие не можете да изпитвате тревожност. Разбира се за съжаление повечето хора се опитват да се справят с чувството на безпокойство или страх, като старателно избягват ситуации или обекти, предизвикващи им това усещане. Избягването обаче не позволява на нервната ви система да привикне към притесняващия ви обект или ситуация.
Ето защо избягването на страшните за вас обекти или ситуации е причината те да си останат нещо ново и непознато за вас и да продължат да ви безпокоят и тревожат. Освен това, избягването на тези непознати неща за вас, които ви безпокоят, имат свойството да се обобщават с течение на времето.
Какво се има предвид: ако се страхувате от асансьори и ги избягвате по време на работа, вие скоро ще започнете да ги избягвате не само там, но и навсякъде, а след това ще бягате надалеч и от цели сгради с асансьори и т.н. И много скоро след това ще се наложи да живеете във въображаемия затвор на избягването и превенцията да не срещнете евентуалния си обект на страха във всеки един момент.
Освен това доказано е, че когато се опитвате да избегнете нещо, което ви плаши, вие сте много склонни да изпитате чувство на провал.
Всеки път, когато избегнете опасен предмет или ситуация, вашата тревожност се засилва. Всеки път, когато избягвате опасен предмет или ситуация се натрупват в съзнанието ви друг, негативен опит, този на провала. Така със сигурност си осигурявате и доказателството, удостоверяващо вашата слабост.
И накрая избягването, въздържането да се изправите лице в лице срещу страховете си елиминира практиката. А без практика е трудно да станете добър в нещо. А ако не сте добър в нещо е още по-малко вероятно да постигнете успех и да живеете нормално, както ви се иска.
Да се покажем пред страха!  Mad

Face_your_fears__by_Nonnetta-620x326

Избягвайки тревожността вие поддържате нейното увеличаване. За да се отървете от нея, трябва вместо това да се възползвате от принципа на “привикване” чрез излагане на вашия страх, като се сблъскате с него.
Изправянето пред лицето на страха е най-силното лекарство, което е известно на психологията. Близката среща със страховете ви, излагането ви на тях ще направи този метод на лечение отблъскващ за вас в краткосрочен план. Но много от нашите дългосрочни и струващи си цели водят до краткосрочен дискомфорт/вземете ученето преди изпит/. Също така директното излагане на страховете ни обикновено плаши хората, но страшните неща не са непременно опасни. Вземете филмите на ужасите, страшни са, но нали не очаквате някой от героите да излезе от телевизора и да ви сграбчи за врата, точно за това става въпрос-страшното не винаги е опасно.
Сблъсъка със страха е плашещ за повечето хора главно заради това, защото липсва разбиране на принципа на привикването, а без него срещайки се с нашия страх-той ескалира за неопределено време, тъй като нашата нервна система просто не го познава, не е свикнала с него. Но ако застанем лице в лице с това, което ни плаши и тревожи, страха ни ще започне да отшумява, докато свикнем!
Нежно и внимателно докато свикнем ! Wink

Mining-Signs-80356-ba

Това е най-добрия начин да минете през страха си-лека полека, докато привикнете.
Ако се страхувате от паяци, ще трябва да се сблъскате с паяци. Ако ви е страх от асансьори, ще трябва да се возите в асансьори многократно. Ако ви е страх да говорите в клас или пред колегите си, ще трябва да започнете да го правите. Това никак не е лесно да се свърши, тъй като тези действия ще ви сблъскат директно със страха ви и в началото ще ви създадат голямо безпокойство.
Вие ще трябва да останете в тази ситуация на сковаващия ви страх и да му отговорите, докато той започне да изчезва, а той ще започне да се изпарява, просто защото така е проектиран. Излагането на страха работи по-добре от избягването му на физиологично ниво, като привежда нервната система в състояние на привикване, което е и физическия антидот на тревожността и безпокойството. Но изправянето срещу страховете ни върши страхотна работа и на други нива.
На психологическо ниво, изправяйки се пред страха вместо да вървим надолу, ние изпитваме чувство на удовлетворение и сила след това. Всеки път, когато застанем лице в лице срещу страха си, ние ще печелим все повече мощ над него, докато той напълно загуби силата си над нас/мога да го понеса, трудно е, но не е невъзможно,това не е края на света/ Всеки път, когато се изправите срещу нещата, които ви плашат, вие събирате доказателства за способността ви да се справите, да се борите/направих го вчера, мога да го направя и днес/
На поведенческо ниво, изправянето пред страха многократно помага за развитието на вашите умения и способности. А по-добрите ви умения и способности ще намалят значително необходимостта да се притеснявате, ще станете доста по уверени пред лицето на страха.
Освободи се от страха ! Wild

Free-yourself_FengShuiCreative

Това, от което те се опасяват е усещането за самия страх.
Излагането на тези усещания предизвикващи безпокойство и треперене на крайниците ви ще ви позволи да свикнете с тези усещания, като в същото време ще повишите и своята емоционална интелигентност, тъй като престоя на “терена” помага да се научим как да използваме, управляваме и да работим със страховете си.
Да се изправим срещу страховете си не е лесна работа.
Въпреки това, живеещите в “затвора на избягването“, на директния сблъсък с нещата, които ги плашат не е особено добра форма на съществуване, даже никак, това не е вариант. Краткосрочният дискомфорт породен от срещата с нашите страхове лице в лице е цената, която трябва да платим за осигуряването на много по ценен дълготраен актив – един живот свободен от парализиращата ни тревожност. Hehe