Само любовта остава ..

SONY DSC

Здравейте мили приятели..Cool
Днес ще надникнем зад кулисите на любовта.. Ще се опитаме да си припомним, какво е истинската любов към живота по един отдавна забравен начин.. Дали това е така или не.. Всеки сам може да си отговори.. А, дали се отнася за Вас.. Всеки сам може да си отговори.. Аз лично се замислих.. За какво ли?.. Замислих се колко бързо минава живота ни и дали в действителност го харчим разумно.. Какво ще рече разумно ли?.. Тогава, когато се обърнеш назад и дори не се замисляш, а само се усмихваш и се усмихваш и се усмихваш.. Докато в един момент не започнеш да се смееш от сърце с любов, с любов и със сълзи за отминалите дни.. Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива?.. Едно дърво пред прозореца със слънчеви пори на сянката, една разтворена книга, чаша вино, ласката на любим човек и повея на вятъра в косите ти.. Но дали го осъзнаваме?.. Дали осъзнаваме, колко малко ни трябва в действителност за да се доближим до така преследваното щастие.. Не.. Ние бягаме, гоним го, бързаме с истинктите на хишници.. А, така живота си минава.. Преминава  в ласките на богинята майка- Мая.. Майката на илюзията и на вечно недостижимото.. А щастието..  То се повдига на пръсти и скача, като малко дете в душата ти и вика ли вика …  Но има ли кой да го чуе?.. О,  душо изморена .. Притихни за момент и се заслушай.. Та то е толкова близо до теб.. Та то е вътре в теб..Cool
Да гледаш как покълва зърното и настъпва в цвят, да се задъхваш от умора над разораната бразда, да четеш, да мислиш, да обичаш, да се надяваш, да се молиш, да се смееш и да плачеш.. Това прави хората щастливи.. Но това е само според мен.. А, дали е така? Не знам.. Всеки сам може да си отговори.. 
Чували ли сте за Брони Уеър? Аз не бях до днес.. Тя е била медицинска сестра в една австралийска болница. Случайно попаднах на една нейна книга, казва се – „Само любовта остава”..  Не знам как да коментирам и за това реших да Ви напиша част от нея…
“Много неща изгубват значение, когато животът ти свършва. Може би едва тогава си даваш реална сметка за истински важното” … 
Медицинска сестра в една австралийска болница, разговаря с пациентите, които са на прага на смъртта. Тя записва техните изповеди, които впоследствие обединява в книга.. Част от прозренията за живота, достигнати на прага на смъртта”. Ето ги и тях:
  • Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм верен на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите..
    images (5)
    Tова беше най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, сякаш поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха колко много мечти бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че причината за това са изборите, които са направили или не са направили.
  • Иска ми се да не бях работил толкова много…
    Това чувах от всеки пациент. Бяха пропуснали детството на децата си, бяха пропуснали да се наслаждават на връзката си. Не само мъжете съжаляваха за това. Жените също. Повечето хора, с които разговарях, съжаляваха, че са изгубили толкова време в борба за кариерата си.
  • Иска ми се да бях имал куража да показвам чувствата си…
    7023802-mood-hearts-origami-paper-love
    Много хора бяха потискали чувствата си, за да запазят мирни отношения с останалите. В резултат се бяха примирили с посредствен живот и никога не станаха това, което можеха да бъдат; никога не развиха потенциала си. Много бяха заболели именно заради тази горчивина, която носеха в себе си.
  • Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си…
    Много от пациентите не бяха положили истински усилия да задържат приятелите си и осъзнаваха това, едва когато краят им наближаваше. Бяха позволили на живота да ги погълне и бяха изпуснали златни приятелства. Сега съжаляваха, че не бяха посветили усилия и време на отношенията си с тези важни за тях хора. Всеки има нужда от приятелите си, когато си отива от този свят.
  • Иска ми се да си бях позволил да бъда щастлив…
    love-handmade-hearts-string-focus-1680x1050
    Изненадващо, това беше общо за всички. Много не бяха осъзнали до края, че щастието е въпрос на избор. Бяха останали вкопчени в старите си навици, в старите си разбирания. Не бяха посмели да напуснат “зоната си комфорт”. Страхът от промяна ги беше накарал да се преструват пред другите и пред себе си, че са щастливи. Дълбоко в себе си обаче бяха мечтали да си позволят отново да чувстват радостта от живота.
    Не знам какво да кажа за това повече.. Ще пробвам нещо простичко, но истинско:
    – Усмихнете се.. Ние сме щастливци.. Нашият нов живот започва, точно сега .. Cool