По пътя на емоционалното прегаряне.. Част 1..

Workplace burnout illustration

Здравейте приятели..Cool
Днес ще навлезем в дълбините на човешкото поведение и по-специално възможността за контрол над  собствените ни емоции.. Така наречения „Синдром на професионалното изчерпване” от анг. /burn out/- емоционално прегаряне.. Това е цената за високите постижения, които поставяме постоянно в ежедневието си..
Всеки от нас е изпадал в състояние, когато нито му се излиза навън, нито му се стои вкъщи, не иска да е сам, нито да се среща с някого.. Спокойно..CoolТова все още не е състоянието, наречено „емоционално прегаряне.. Но тук е момента в който трябва да  сме особенно внимателни. Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет и много други. Разпространението му е свързано с епохата на постижения, потребление, новия материализъм, развлечения и получаване на удоволствие от всичко. В последните години за съжаление изследванията обхващат все по-широк кръг от професии, които биват засегнати.. Това се случва поради занемареното ни отношение към личната ни емоционална хигиена.. Добрата новина е, че с него може да се борим,  когато го познаваме отблизо.
Леко прегаряне

burnt-match

Според мен всеки човек в определен момент от живота си е изпитвал симптомите на леко прегаряне. Забелязвали сме у себе си признаци на изтощение, ако сме преживели голямо напрежение или сме направили нещо мащабно. Например, ако сме се готвили за изпити, работили сме над някакъв проект, писали сме дисертация или сме възпитавали малки деца. Случвало се е в работата да има голямо напрежение, да възникнат кризисни ситуации. Например по време на грипна епидемия на лекарите им се събира твърде много работа. Тогава възникват симптоми като раздразнителност, липса на желание и мотивация за каквото и да е, безсъние, чувство за дискомфорт. Могат да се появят депресивни симптоми на извънредно напрежение.
Когато ситуацията се промени, симптомите изчезват от само себе си. При такива случаи могат да помогнат почивните дни, отделено време за себе си, сън, отпуск, спорт. Ако ние не се заредим с енергия, организмът минава в режим „икономия на сили“.
В действителност тялото, и психиката са така устроени, че напрежението се усилва, само ако трябва да се свърши голям обем от работа в несъразмерен срок или трябва да се гони голяма цел въпреки желанието ни да не се отдаваме на това. Проблемът обаче е другаде – ако разрешаването на проблема не приключва дълго време, ако човек не може да отдъхне и непрекъснато се намира в състояние на напрежение. Ако непрекъснато усеща, че към него има нови изисквания, той непрекъснато е загрижен за нещо, изпитва страх, вина, постоянна бдителност и постоянно очакване. Това довежда до напрежение на нервната система, на мускулите и дори е възможно да възникнат болки на определени места. Някои хора насън скърцат със зъби – това може да е един от симптомите на пренапрежение.
Хроническо прегаряне

burnout-matches

Ако напрежението стане хронично, то прегарянето вече е на ниво разстройство. Задължително му обърнете внимание!..
През 1974 г. психиатърът от Ню Йорк Фройденбергер за първи път публикувал статия за доброволци, които работили в социалната сфера от името на местна църква. В тази статия той описвал тяхната ситуация. Тези хора имали симптоми, приличащи на депресия. В анамнезата им той отбелязвал едно и също: в началото тези хора били ентусиазирани и във възторг от своята дейност. След това възторгът им постепенно намалявал и накрая „прегорели“ до състояние на пълно „изпепеляване“. У всички тях се установило изтощение, постоянна умора. При един от тях дори мисълта, че на другата сутрин трябва да иде на работа, го карала да се чувства преуморен. Имали различни телесни оплаквания и често боледували. Това била само едната група симптоми. Що се отнася до психиката им, те просто нямали сили за чувства. Това Фройденбергер нарекъл „дехуманизация“. Изменило се отношението на тези доброволци към хората, на които помагали. В началото отношението им било внимателно, след това станало цинично, отблъскващо, негативно. Влошили се отношенията с колегите, възникнало чувство на вина, желание да се махнат от всичко това. Работели все по-малко и правели всичко механично като роботи. Тоест тези хора вече не били способни както преди да контактуват и не се стремели към това.
Такова поведение има своята логика. Ако нямам сили да чувствам, то нямам сили да обичам, да слушам, а останалите хора се превръщат в тежест. Появява се чувство, че не мога да бъда на ниво и че техните нужди за мен са прекалени. Тогава се задейства автоматическа защитна реакция. От гледна точка на психиката това е много умно.Wild
Хората били недоволни от работата си и от своите постижения. Те се преживявали като безсилни, нямали чувството, че са постигнали какъвто и да е успех. Всичко им изглеждало прекалено трудно, смятали, че не получават признанието, което заслужават.
Фройдербергер забелязал по време на изследването, че симптомите на прегаряне нямат връзка с количеството работни часове. Наистина, колкото повече някой работи, толкова повече страда емоционалната му сила и толкова повече се изтощава. Но другите симптоми – работоспособността и дехуманизацията, почти не се повлиявали от работните часове. Човек продължавал да е работоспособен още известно време.
И от това следва един удивителен извод – прегарянето има своя собствена динамика. Тя е повече от обичайното изтощение.. Получава се тогава, когато хора, имат отношения с други хора /началник, колега, партньор/ и в отношенията си с тях са “даващи”… Трагичното е, че то засяга преди всичко личности, които са били особенно ентусиазирани в началото на взаимоотношенията си, така наречените “идеалисти”..
Запомнете!.. Нашата нервна система има определен “лимит на общуване”, т.е. за деня човек може да отдели пълноценно внимание единствено на определен брой хора. Ако тяхното число е по-голямо, неизбежно настъпва изтощение, а с времето и “емоционално прегаряне”..
work-life-balance-arms
Баланс в живота ни..
Очаквайте продължение, в което ще разгледаме стратегии за справяне с феномена.. А до тогава.. До тогава се пазете и търсете баланса във всяко нещо, което правите.. И не забравяйте да се усмихвате на живота.. Той обича това…Wink

♥♥♥

Благодаря за научния труд на д-р Алфред Ленгле..