Приказка за Тъгата и Яростта..

dd53ea15e68d5b2dce344e26009c344d
Cool
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без те самите да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосъзнатите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали във всички нюанси на зеленото
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали нашите герои – Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно..

За презентацията е нужен JavaScript.

Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата..
Яростта, която бързала /Яростта винаги бърза/, се изкъпала светкавично — и тя не знаела защо бърза толкова — и още по-бързо излязла от водата…
Но както знаем, Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността.. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила на пътя си…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза — или по-точно, без да съзнава, че времето минава, — излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.. Ами сега?..Blink
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта — сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата, защото била останала без дрехи..

blue_sky_evening_stars_moon_clouds_night_hd-wallpaper-1584743

Край ♣♣♣