По пътя на емоционалното прегаряне.. Част 2..

469394_570
Здравейте приятели и читатели на блога..Cool
Днес настъпи момента в който ще продължим да пишем по темата за така наречения „Синдром на професионалното изчерпване”. Преди известно време разгледахме този психологически феномен в раздел психология.. Мисля, че назря момента в който да  навлезем отново в дълбините на човешкото поведение и потенциала му за реакция. Извода до който достигнахме заедно е, че това е цената за високите постижения, които поставяме често в ежедневието си.. от анг. /burn out/- емоционално прегаряне.. Замислете се преди да правите нещо по-мащабно..Wink
– „Аз готов ли съм да платя цената му?..” Не забравяйте, че понякога, нещата които силно желаем в живота си и не се получават са за наше добро!.. Не интерпретирайте всички несбъднати желания, като загуби.. Възможно е да сте се отървали несъзнателно от голям бъдещ проблем или неприятност.. Трудно е човек да се зарадва на неосъзнат успех нали..BlinkАз лично бих ви препоръчал да приемате нещата от живота, такива каквито са.. Нито положителни, нито отрицателни.. Те са вашият житейски път, който трябва да изминете, за да станете по силни..
Ψ Напомням основният аспект на този синдром- повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения. Причинно-следствената връзка е свързването му с епохата на постижения, потребление, новия материализъм, развлечения и получаване на удоволствие от абсолютно всичко. За да можем да се преборим  с него е необходимо да разграничаваме евентуалната му поява. Ще ви покажа как се структурира емоционалното прегаряне:
Стадии на прегарянето..

zx620y348_444193

Фройденбергер създал скала от 12 степени на прегаряне.
  • Първата степен изглежда доста безобидно. В началото у индивида със симптоми на прегаряне възниква натрапчивото желание за утвърждаване и съперничество с другите в дадената социална група.. Чувството за лична амбиция го подтиква да направи нещо с професионалния си статус.. Бъдете внимателни границата е много тънка.. Разграничавайте любовта към работата си и хлъзгавия участък към прегарянето..
  • Следва небрежното отношение към собствените потребности. Удоволствието от това да си подаряваме нещо малко всеки ден се изпарява.. Човек не отделя за себе си свободно време, все по-малко се занимава с физическа дейност и все по-малко време му остава за близките хора, независимо, че преди му е доставяло удоволствие да прекарва свободното си време с тях..
  • При следващата степен човек няма време да се погрижи за конфликните ситуации – и затова той ги игнорира, като в определен момент престава изобщо да ги забелязва. Спираме да виждаме, че в работата, у дома, с приятелите ни има някаква голяма пропаст.. Настъпва момент на одръпване.. Мога да ви опиша симптоматиката, като цвете, което започва да бавно да увяхва..
  • Скоро става нечувствителен в отношението към себе си. Превръща се в машина, която просто не може да се спре. Механични действия без мисъл за личното ни удоволствие.. Търсим утехата все по-навътре в работата си и все по-навътре.. Утешаваме се, че труда лекува и в един момент всичко ще отмине.. Ее.. не сте познали за съжаление.. Този път нещата са малко по-различни..Crying
  • В определен етап от магическото колело хората усещат вътрешна пустота и ако продължат в същия дух, то често ги застига депресията.. Чувството на механизация и липсата на осъзнатост в живота ни превръща в тревожни хора, неразбиращи какво точно се случва с нас..
– „Защо се случва точно на мен?..”Правя всичко както трябва, нали ?..”
  • В последния дванайсети стадий човекът е напълно сломен. Той заболява – телесно и психически, преживява отчаяние, често го връхлитат суицидни помисли. Наричам го „етап на отвращението“. Това означава, че на този етап човек не изпитва никаква радост. Объркването е мащабно и завладяващо!.. Определено се нуждаете от помощ..

383283665-psychology-psychiatrist-psychologist-examination-room

Веднъж при мен дойде пациент с емоционално прегаряне. Седна в креслото, въздъхна и рече: „Охх.. Добре, че дойдох..“ Изглеждаше уморен и тъжен. Оказа се, че той дори не е искал да ми позвъни, за да си запише час.. Беше накарал приятелката си да ми се обади и да запази въпросния час.. Обикновенно питам клиентите си, за какво става въпрос с няколко думи, за да съм сигурен дали аз ще бъда техния специалист с когото да се срещнат. Отговори ми, че се нуждаят от спешна консултация. Договорихме първата среща във вторник. В деня на срещата той ми призна: „Тези три дни докато чаках да дойда при вас ми се сториха непосилни.. Не можех да спра да мисля, кога ще мине времето и ще се срещнем..”
Този човек беше мениджър в офис. Колегите му дори не са подозирали за неговия проблем – така добрe е успявал да го прикрие. Защо?.. Често питам хората.. Защо не реагирахте по-рано? Обикновенно никой не знае..Blink
Дълго време крил и от половинката си. В един определен момент приятелката му беше забелязала, но той продължавал да отрича да има сходен проблем. Обадиха се чак когато повече не издържал и бил готов да сподели с някого. Определено препоръчвам да се озсъзнавате по навреме.. Ще бъде доста по-лесно и по-безболезнено за вас самите..Cool
Смисълът в живота Ви не може да се купи..

original (1)

Емоционалното прегаряне може да се разгледа и като особена форма на емоционален вакуум.. Франкъл описва този вакуум като чувство на пустота и липса на смисъл в живота.
Изследване, проведено в Австрия, по време на протести на 271 лекари, показало следните резултати. Лекарите, които намирали смисъл в живота си и не страдали от емоционален вакуум, нямали признаци на прегаряне дори когато работели много часове напрегната работа. И онези лекари, при които е установено високо ниво на емоционален вакуум, имали и високи нива на прегаряне, дори когато работели по-малко от колегите си от другата група.
От това следва изводът: Смисълът наистина не може да се купи!.. Изработените пари не ти дават нищо, ако на работа и у дома усещаш пустота и отсъствие на смисъл… Ами сега?..WildСиндромът на прегарянето поставя пред нас въпроса: Наистина ли преживявам толкова емоционално смисъла на това, което правя? Смисълът зависи от това намираме ли нещо от личните си ценности в това което правя или не. Като обобщение можем да кажем следното: Прегарянето е крайно състояние, настъпващо в резултат на непрекъснато създаване на нещо, без преживяване по време на изпълнението му. Тоест, ако в това, което правя, аз преживявам смисъл, ако чувствам, че то е хубаво, интересно и важно, ако се радвам на това и искам да го върша, прегаряне няма да настъпи, независимо дали работите повече. Но тези чувства не бива да са съпроводени с прекален ентусиазъм. Ще ви го кажа по-просто.. Необходимо е да култивирате любовта в това, което правите.. Или още по-лесно.. Правете това, което обичате.. Нещата, които ви носят удоволствие и не ви карат да се замисляте: Какъв е смисъла на това, което правя?.. 
Ами да.. Трябва да има смисъл.. Всеки си има свой собствен смисъл.. Поне аз така мисля.. А вие?..

♥♥♥