Не може да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да я осъзнаваш.. Ошо..

bef2237dc37274744b3158cae915b37333c8ac6e new
„Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега..”
Здравей..Cool
Днес е време за усмивка.. Вътрешна, искряща усмивка.. От усмивките, които те карат да се чувстваш истински щастлив.. Случвало ли ти се е, да се събуждаш в неделя сутрин изпълнен с щастие?.. Вътрешно усмихнат с идеята, че живота е прекрасен и днес ще бъде вълшебен ден.. Мистичен ден, обагрен с цветовете на лятото.. Сини краски облечени в слънчеви лъчи.. Птича песен премесена с мирисът на сочна трева.. Малки капчици смола по хрупкавите пъпчици на младите дръвчета.. и една нежна, слънчева усмивка, сякаш е застанала в корема ти, напомняйки.. – “Аз съм жив..”..”Истински жив..”
Попаднах на стара книга.. Много стара.. А вътре.. Мислите на един от Учителите.. Споделям с вас.. Четете.. Помислете..
Учителят пише..
Най-основното нещо, което трябва да запомним е, че животът неколкократно изменя значението си в хода на съществуванието ни. Той съществува чрез дуализъм, това е ритъмът между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл!.. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията!.. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармонията, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие. Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия.

cosmic-eye-universe-peace

Приеми цялото с всичките му мъки и всичките му екстази. Недей да жадуваш за невъзможното, недей да искаш само екстаз без агония. Екстазът не може да съществува сам, той има нужда от контраст. Агонията се превръща в черна дъска, така че екстазът да може да стане много ясен и силен, така както през нощта звездите са толкова ярки. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. През деня те не изчезват, а просто стават невидими.. Не можеш да ги видиш, защото няма контраст. Помислете за един живот без смърт – той ще бъде една непоносима болка, едно непоносимо съществуване. Ще бъде невъзможно да се живее без смърт – смъртта дефинира живота, дава му някаква интензивност. Тъй като животът е мимолетен, всеки момент става ценен. Ако животът е вечен, кой ще го е грижа тогава? Човек вечно може да чака утрешния ден.. Кой тогава ще живее, тук и сега?.. Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега. Трябва да се гмурнеш в настоящият момент, трябва да отидеш до крайната му дълбочина, защото кой знае – следващият момент може да дойде, а може и да не дойде..
Като вижда този ритъм, човек е спокоен, спокоен и с двете. Когато дойде нещастие, човек го посреща, когато дойде щастие, и него го посреща, знаейки, че те са партньори в една и съща игра. Това е нещо, което трябва непрекъснато да се помни. Ако то се превърне в едно фундаментално спомняне в теб, животът ти ще придобие един напълно нов аромат – ароматът на свободата, ароматът на непридържането, ароматът на непривързването. Каквото и да дойде, ти оставаш в спокойствие, в тишина, в приемане. А този, който е способен да бъде спокоен, тих, да приема болката, обезсърчението и нещастието, трансформира самото качество на нещастието. За него нещастието също се превръща в съкровище. За него всяка болка дава острота. За него дори и тъмнината има своя красота, дълбочина, безкрайност. За него дори и смъртта не е край, а само начало на нещо непознато…

YIN-AND-YANG-painting-ws-559x650

С благодарност към Бхагаван Шри Раджниш ♥♥♥