Каквото е писано е за добро..

871d2362e051
Здравейте малки и големи, момичета и момчета..Cool
Днес ще ви разкажа една много стара приказка.. Толкова стара, че се предава от уста на уста в поколенията и всеки добавя по нещо от себе си.. Аз я знам от моя дядо, а той.. Не знам, сигурно от неговия.. В нея се разказва за едно корабокрушение, за един монах и за силата на вярата..
Било толкова отдавна, че никой не си спомнял името на кораба, та едва ли пък на главния герой в приказката. След много страшна и безмилостна буря в океана, единствения оцелял от кораба стигнал с плуване до брега на малък и необитаем остров. Човекът бил монах по призвание и до този момент искрено вярвал и се уповавал на божията воля. Всеки ден горещо се молел на бог за спасение и се взирал в хоризонта. След дълги месеци на лишения и молитви, вярата започнала бавно да гасне в сърцето му, като свещ.
В това забравено от Бог място, помощ като че ли никога нямало да се появи. Изтощен и разстроен, накрая той решил да се примири и да си построи дървена колиба..Blink
Речено – сторено.. С много усилия и тежък физически труд, монаха издигнал малка дървена къщичка, която да го защитава от суровия климат на острова.
Ден след ден преминавали дните. Корабокрушенеца, дори се примирил със съдбата си и започнал да гради стопанство. Един ден, след като обикалял из острова за да търси плодородна почва за посев, се случило най лошото.. Гръм ударил колибата и я превърнал в голямо огнено кълбо.

8118ebe31771d697584c265342fd3f9e

– Край!.. Всичко свърши.. – помислил си божият човечец.. – Всичко е загубено за мен.. Всичко..
Съкрушен, тъжен и гневен, той паднал на земята и се разридал с отчаян поглед към небето:
– Господиии!.. Защооо?!. Как можа да ми причиниш това?.. Облян в сълзи и обгърнат в мъка, го заварила нощта..Crying
Рано на другия ден го събудил странен звук. Звук който не бил чувал от много време. Било звук от сирената на кораб.. Той се приближавал величествено към брега. Спасение или мираж?..
– Как разбрахте, че съм тук? – обърнал се с немощен глас монаха, към своите спасители.
– Забелязахме вашият огнен сигнал – отговорили моряците…
И така мили приятели, завършва приказката.. Не знам, дали някой от героите в тази приказка е все още жив, но знам нещо друго…
„Това, което ни спасява, като човеци, е да не се отказваме.. Винаги да се опитваме да правим една малка стъпка напред.. А после.. После още една..“ ♥♥♥

113495015_large_0_88496_22f705c9_XL

Не знам на кого да Благодаря за тази приказка.. Знам я от моя дядо.. и я разказах на вас.. Бъдете щастливи..