Приказка за Твоето решение..

Точно в осем, както всеки ден, деветдесет и две годишната госпожа Пепита вече се бе приготвила. Добре сресана, с грижливо нанесен грим, въпреки множеството проблеми със зрението, тя вече бе готова за заминаване.
Съпругът и, с когото бе живяла шейсет години, бе починал и това правеше преместването и в дома за стари хора наложително. След като изчака търпеливо на регистратурата в дома, тя се усмихна, мило докато и съобщиха, че стаята и е готова. Докато вървеше с проходилката към асансьора, аз и описах подробно малката и стая, включително чаршафите и завесите на прозореца.
– Много ми харесва – каза тя въодушевено като осем годишно момиченце, на което току що са показали новия домашен любимец..Cool
– Но вие още не сте видели стаята, госпожо Пепита… Почакайте..
– Няма значение – отвърна възрастната дама. – Щастието е нещо, което човек сам решава предварително. Дали стаята ще ми хареса или не, зависи не от начина, по който е подредена, а от това как аз ще я подредя в ума си. Аз вече предварително съм решила, че много ще я харесам. Това е решението, което вземам всяка сутрин още със ставането си.
– Защо го правите госпожо Пепита?..Blink
– Защото, мило момче.. в този живот, имам само две възможности.. Или да прекарам деня в леглото, като броя затрудненията с някой части от тялото си, които вече не работят, или да стана от леглото и да благодаря на онези части, които още работят.
Всеки ден е подарък и аз съм решила всяка сутрин да се съсредоточавам върху подаръците на новия ден и върху щастливите спомени, запечатани в съзнанието ми. Искам да изживея всеки миг от живота си пълноценно. Позволи ми да ти дам един съвет от една възрастна жена, като мен..
Старостта е като банкова сметка.. Човек може да изтегли само онова, което е вложил в нея, момчето ми…Cool