Цветовете на щастието.. Приказка за пораснали деца..

Имало едно време.. Всъщност, не съм убеден, че в действителност го е имало.. По добре да започнем по друг начин…
В едно далечно царство, преди много години – толкова много години, че вече никой не си спомня дали това е истина, имало един кристален – вълшебен дворец..Blink
Да.. Точно така – кристален и на всичкото отгоре и вълшебен. В действителност дворецът нямал вълшебни сили, но небето, което се разпростирало над него било омагьосано, преди хиляда години от един светлосин магьосник. Това било най – необикновеното небе с цвят на морска пяна, обсипана с точки от златен аметист. Само един поглед нагоре бил достатъчен за да се разбере, че тези малки, хаотични, златни точици в действителност били – мънички звездички. Понякога ако човек се загледал по – продължително нагоре, можело да се види как тези звездички разговарят помежду си и важно се поклащали из пухкавия небосвод. Било толкова красиво и запленяващо.. От цял свят прииждали поданици на различни кралства за да видят красотата и магията на вълшебния дворец. Най – красиво ставало, когато на небето организирали бална вечер.. Звездичките се нареждали в определен ред и започвали да танцуват, пременени с най-ярките си светлинки.. Това било толкова опияняващо и спиращо дъха явление. Всички погледи били насочени нагоре, прехласнати от божествения танц. Всяко човешко сърце танцувало в ритъма на звездната, огнена двойка, която наблюдавал.. Понякога се случвало някоя от звездичките да падне, докато танцувала, но колкото по ярко и цветно светела по време на танца, толкова по вдъхновяваща и дълга била дирята, която оставяла след себе си. Самото падане наподобявало огнен танц, който спирал дъха на всеки, който имал възможността да види това.
Може би ще ви се стори странно, но това явление карало хората да притварят блажено очи и да си пожелават по нещо.. Просто така.. По едно желание.. Било толкова необяснимо и същевременно толкова вдъхновяващо…
Странна история, нали…Cool История за малки и пораснали деца. Не ми се иска да избързвам, но ще ви кажа нещо.. Най-странното в тази приказка, всъщност е, че звездичките също гледали хората от небето и се наслаждавали на техния прекрасен танц, наречен „Живот“. Цялата земя била населена с хора, които също били облечени в различни цветове.. Най-красиви били онези с най-цветните и ярки премени. Толкова опияняващи и вдъхновяващи били. Всички звездички ги гледали с наслада и малко завист. Всяка звездичка искала да бъде, като тях.. Хората се поклащали важно и се групирали по двойки за предстоящия им танц. Понякога се случвало някое човешко същество да падне докато танцува, но колкото по ярко светел по време на танца,  толкова по вдъхновяваща и дълга диря оставал след себе си..
В действителност нали такъв бил смисъла на танца?.. Цветен и искрящ, изпълнен с вдъхновение и дълги аплодисменти след като приключи…
Ψ А сега, мили приятели може да се облегнете назад без да вдигате шум и да притворите нежно клепачи.. Оставете на естествения дъх да навлезе в тялото ви, без да се опитвате да го контролирате.. Опитайте да осъзнаете, какъв цвят сте вие и в какви цветове е облечен живота ви?.. Как става ли?.. Лесно е.. Просто се отпуснете и извикайте в съзнанието си представата за вашия образ – за цветовете не се безпокойте, те сами ще обгърнат вашето тяло..
Време за размисъл.. Ако се чудите защо не ви забелязват – замислете се какъв цвят сте вие и колко ярко светите.. Опитвайте се да избягвате безцветните тонове на живота и не стойте дълго в сенките на ежедневието. Бъдете цветни и искрящи.. Така животът ви ще бъде дълъг и вдъхновяващ… А накрая.. Накрая идват аплодисментите..
Автор: Миро Рахнев / приказка от Енциклопедия на позитивното/
p.s. – Тази приказка я подарявам на всеки, който иска да е цветен

                                       ♠