за Депресията.. и Хапчетата изпълнени с любов..

Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.. Зигмунд Фройд
Здравей…Cool
Днес ще ти разкажа за една от най-често използваните думи в разговорния български език.. Един жаргон, с който в днешно време злоупотребяваш непрестанно. Ако ти не го правиш, съм сигурен, че е възможно много твои познати или приятели да го правят. Характерно за тази дума и нейното прилежащо състояние е чувството на меланхолия, тъга или отчаяние, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Запознай се с нейно величество –„Депресията“..
Помни: ако дълъг период от време се чувстваш подтиснат, тъжен и отчаян, е твърде възможно да става въпрос за заболяване, което е известно в съвременната психология под термина „Клинична Депресия“. Добре е да знаеш, че прибягването до антидепресанти не винаги е най-подходящият избор, който може да направиш, но определено е най-лесният.. То или е въпрос на мода или просто най-лесното решение от страна на твоя лекар и на теб самият. Не забравяй.. Няма нужда да се страхуваш!.. Можеш и ще се справиш.
Ако трябва да бъда честен, напълно възможно е една истинска атипична депресия да остане незабелязана от твоя страна, както и едно обикновено апатично състояние, може да бъде интерпретирано, като форма на депресия. Въпрос на гледна точка му казвам аз…Wink Съществува и хомеопатично лечение, което обикновено позволява да се избягват подобни ситуации, а в случаите, когато има предписано вече медикаментозно лечение с антидепресанти, плавно да се намали дозата и продължителността на лечението.
Добре е да се знае, че едно депресивно състояние може да бъде провокирано от доста различни фактори. Те може да са биологични, психични или социални /например раждане на дете или загуба на близък човек, раздяла на двама партньори и ред неща, които биха разстроили личния ти свят/. Признаците, които съпътсват депресивните състояния са често – липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия, мисли за самоубийство, като в същото време е възможно да има повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория и други подобни натрапливости. Характерно за този вид състояние е преди всичко невъзможността да се погледне с оптимизъм на бъдещето поради проблеми в миналото, а това се изживява, като негативно усещане и споменът за него се превръща в много мъчително бреме. Може би знаеш за какво става въпрос.. Или може би не?..
Независимо дали става дума за реактивна или меланхолична депресия, дори и ако е свързана с органични проблеми, няколко симптома позволяват да се постави диагноза:
  • Липса на интерес към настоящето;
  • Липса на интерес към обкръжението;
  • Липса на надежда за бъдещето;
  • Подобрение вечер;
  • Безсъние в ранните часове;
Ψ Възможностите на клиничните картини са няколко :
  1. Депресията се отключва от дадено събитие – това е така наречената реактивна депресия.
Събитието не е непременно сериозно или бурно в абсолютния смисъл на думата, но влиза в резонанс с определена чувствителност, която се оказва засегната. Опитът ми натрупан с основните хомеопатични лекарства и емоционалната чувствителност на лицата, които са чувствителни към тях, позволяват да бъдат идентифицирани ситуациите, които биха могли да ги дестабилизират и да отключат мъчително безпокойство или депресия. Например – Natrum muriaticum се оказва предпочитано лекарство след преживяно сантиментално разочарование, а Pulsatilla след събитие, което буди страх от изоставяне. Обикновено тези лекарства се назначават във високи потенции или в дози глобули в стъпаловиден ред.
  1. Депресията е умерено силна, но изглежда рецидивира периодично.
Като пример давам – всяка година през есента или всяка година по време на почивката или при всеки гинекологичен цикъл или при при някаква друга ситуация. В тези случаи основните лекарства на терен за чувствителността и за хроничността могат да бъдат разнообразни. Пример давам с някой от тях, като Sulfur, Sepia, Lachesis и други.
  1. Депресията е почти непрекъсната.
Тя е свързана с невротичен терен, който би трябвало да бъде лекуван с психотерапия, а острите пристъпи – със съответното подходящо алопатично лечение. Хомеопатичните лекарства позволяват да се лекуват теренът и рецидивите с примерни медикаменти, като Sepia, Aurum, Arsenicum album и други, като се помогне на пациента с лечение за мъчително безпокойство.
В тази област, както и в областта на органичните болести, не бива да се пренебрегват границите на хомеопатията. Важни са обратимостта на симптомите и реактивните възможности на всеки. Много важно е невротичния терен освен с хомеопатичен медикамент да се подкрепя и от психотерапия, това допълнително ще възбуди съпротивителните ви психически сили. Ако пък примерно имате слаби реактивни възможности или обратното-прекалено силни, тяхното стимулиране може да доведе до твърде силно дезинхибиране/с риск от самоубийство/. За това аз лично считам, че е важно индивидуалния подход към всеки. Реактивните депресии могат да бъдат лекувани с хомеопатични средства и добра психотерапия. Необходимо е редовно наблюдение, а по някога и алопатична подкрепа, която не е за подценяване. Това ще доведе до бързо възстановяване, както и до бързо завръщане към нормалната дейност на психиката и физиката. Лечението на терена е възможно да продължи дълго време, за да се избегнат рецидивите. Такъв тип лечение ще се окаже изключително добро и в комбинация с психотерапия и ще може да регулира емоционалната чувствителност, както и системното ви проследяване и подобряване. Ако имате нужда от такова разбира се…
Като заключения ще кажа само едно: Не прибързвайте с приема на хапчетата изпълнени с любов!.. Освен ако не сте сигурни в това, което правите…Cool
 
                                        ♠
За прозрението, което ме налегна благодаря на д-р. Жак Буле, д-р. Румен Стойчев, д-р. Станка Харалампиева, д-р Ивайло Димитров и професор Румен Стаматов. Прекрасни учители и творци, които ме оформиха и продължават да ме оформят в това, което съм…